Бавно с кръвта ù
се слива
проклетият,
вечният страх -
на любовта си
ураганната сила
как да скрие
от злобния свят...
С поглед тревожен
денят ù започва,
а по-трепетна
от лист на топола
вечер заспива
до своята истина
гола...
Всеки блян,
всяка мечта
щастливото утре
открива,
но блесне ли
нова зора,
отново
страх я облива!
А там, в хоризонта,
изгрява пак любовта -
на живота ù
слънцето жарко,
и тя се опитва
да го скрие с ръка...
Господи,
колко е жалко!...
Дейзи Патън
© Дейзи Патън Всички права запазени