Oct 5, 2011, 10:07 AM

Страх

  Poetry » Other
923 0 2

Бавно с кръвта ù
се слива
проклетият,
вечният страх -
на любовта си
ураганната сила
как да скрие
от злобния свят...
С поглед тревожен
денят ù започва,
а по-трепетна
от лист на топола
вечер заспива
до своята истина
гола...
Всеки блян,
всяка мечта
щастливото утре
открива,
но блесне ли
нова зора,
отново
страх я облива!
А там, в хоризонта,
изгрява пак любовта -
на живота ù
слънцето жарко,
и тя се опитва
да го скрие с ръка...
Господи,
колко е жалко!...

Дейзи Патън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...