Oct 5, 2011, 10:07 AM

Страх

  Poetry » Other
927 0 2

Бавно с кръвта ù
се слива
проклетият,
вечният страх -
на любовта си
ураганната сила
как да скрие
от злобния свят...
С поглед тревожен
денят ù започва,
а по-трепетна
от лист на топола
вечер заспива
до своята истина
гола...
Всеки блян,
всяка мечта
щастливото утре
открива,
но блесне ли
нова зора,
отново
страх я облива!
А там, в хоризонта,
изгрява пак любовта -
на живота ù
слънцето жарко,
и тя се опитва
да го скрие с ръка...
Господи,
колко е жалко!...

Дейзи Патън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...