5 окт. 2011 г., 10:07

Страх

921 0 2

Бавно с кръвта ù
се слива
проклетият,
вечният страх -
на любовта си
ураганната сила
как да скрие
от злобния свят...
С поглед тревожен
денят ù започва,
а по-трепетна
от лист на топола
вечер заспива
до своята истина
гола...
Всеки блян,
всяка мечта
щастливото утре
открива,
но блесне ли
нова зора,
отново
страх я облива!
А там, в хоризонта,
изгрява пак любовта -
на живота ù
слънцето жарко,
и тя се опитва
да го скрие с ръка...
Господи,
колко е жалко!...

Дейзи Патън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...