23.06.2009 г., 23:09

Страх

1.1K 0 1

"СТРАХ"

Когато сам оставам с мисълта за нея,

и си лягам уморен,

когато за любов невинна искам да копнея,

и ридая наранен...

Когато само въглени остават

от сърцето в пепелта,

когато рани в сърцето ми остават

от куршумите на любовта...

Когато искам днес да стана

без умора и тъга,

когато искам да остана

с високо вдигната глава...

Когато споменът ме мъчи

а аз безпомощно крещя,

когато вярвам, че ще ме отлъчи,

моята безсмислена лъжа...

Когато вярата ми е надежда -

(ангел паднал без крила),

и дохожда пак със скъсана одежда,

като адски демон на смъртта...

Когато страст неистова в мен бушува

от ръцете нежни на жена,

когато устните жадуват

устните на сладостта...

Тогава спомних си за всичко,

всичко онова,

което Тя ми стори

без никаква вина...

Уби сърцето нежно

с вярата ми в любовта,

и остави ме да стена,

жалък, тъжно в нощта...

Без капка жал, без милост

всичко ми отне,

и прогони ме към пропаст,

и зароби ме за векове...

Окови тежки, черни,

ръцете вече ми красят,

като роби - верни,

след мене винаги вървят...

А килията е тясна-

свят един безличен, с цялата си красота,

като омраза бясна,

тегне той над наш'та хорска доброта...

Там в този свят бездушен

отново хората се взират,

как лежа си - в мене сгушен -

гледат ме, посмеят се и си отиват...

Минава час, минават два,

слънцето изгрява, ето я и утринта.

Вдигам се безжизнено - едва, едва,

и последни сили си нагласям за поредната борба...

***************************************************************

Повален от ежедневните камшици

прибирам се в килията си - "у дома",

опетнен завинаги от "зли езици",

търся я да си поплаче - търся своята душа...

А тя избягала далече,

пак е с мисълта за нея,

а аз си лягам да почивам вече,

поемам пътя запустял към нея...

И ето чувството познато

пак прокрадва се в съня,

а сърцето прокълнато

без думи яростно кълне:...

"- Любов, не идвай пак при нея

душата ми е вече с теб....

Без тебе искам вече да живея

а не мога да живея аз без теб..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислав Казаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти свят отделен си човече,
    направи си го достатъчно богат,
    така друг свят не ще е ВСИЧКО вече,
    но ще оспееш да обичаш чисто, брат.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...