"СТРАХ"

Когато сам оставам с мисълта за нея,

и си лягам уморен,

когато за любов невинна искам да копнея,

и ридая наранен...

Когато само въглени остават

от сърцето в пепелта,

когато рани в сърцето ми остават

от куршумите на любовта...

Когато искам днес да стана

без умора и тъга,

когато искам да остана

с високо вдигната глава...

Когато споменът ме мъчи

а аз безпомощно крещя,

когато вярвам, че ще ме отлъчи,

моята безсмислена лъжа...

Когато вярата ми е надежда -

(ангел паднал без крила),

и дохожда пак със скъсана одежда,

като адски демон на смъртта...

Когато страст неистова в мен бушува

от ръцете нежни на жена,

когато устните жадуват

устните на сладостта...

Тогава спомних си за всичко,

всичко онова,

което Тя ми стори

без никаква вина...

Уби сърцето нежно

с вярата ми в любовта,

и остави ме да стена,

жалък, тъжно в нощта...

Без капка жал, без милост

всичко ми отне,

и прогони ме към пропаст,

и зароби ме за векове...

Окови тежки, черни,

ръцете вече ми красят,

като роби - верни,

след мене винаги вървят...

А килията е тясна-

свят един безличен, с цялата си красота,

като омраза бясна,

тегне той над наш'та хорска доброта...

Там в този свят бездушен

отново хората се взират,

как лежа си - в мене сгушен -

гледат ме, посмеят се и си отиват...

Минава час, минават два,

слънцето изгрява, ето я и утринта.

Вдигам се безжизнено - едва, едва,

и последни сили си нагласям за поредната борба...

***************************************************************

Повален от ежедневните камшици

прибирам се в килията си - "у дома",

опетнен завинаги от "зли езици",

търся я да си поплаче - търся своята душа...

А тя избягала далече,

пак е с мисълта за нея,

а аз си лягам да почивам вече,

поемам пътя запустял към нея...

И ето чувството познато

пак прокрадва се в съня,

а сърцето прокълнато

без думи яростно кълне:...

"- Любов, не идвай пак при нея

душата ми е вече с теб....

Без тебе искам вече да живея

а не мога да живея аз без теб..."