Страх

hanna (Петя Хантова)
5 1

4.03.2014 г., 21:49 ч.

Поезия » Любовна

751 0 3

Измъчваш ме със млада нежност –

Невинен ме виниш със поглед тих.

Душата ми през бурята повеждаш

и после я приспиваш с мъжки стих.

Любувам се на нощи, пълни с лято.

До теб сега стоя и ме е страх,

че всичко ще отмине като ято –

наесен ще остане тръпкав грях…

Коварна мъка чака ме на пътя –

че залеза ще срещна в самота.

Неверница – душата ми се къса

пред мисълта, че идва старостта.

Опора търся в младите ти пръсти,

във мислите, във погледа ти благ…

Пред хиляди олтари се прекръствам –

не искам после да ми бъдеш враг!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.