4 мар. 2014 г., 21:49

Страх 

  Поэзия » Любовная
753 0 3

Измъчваш ме със млада нежност –

Невинен ме виниш със поглед тих.

Душата ми през бурята повеждаш

и после я приспиваш с мъжки стих.

 

Любувам се на нощи, пълни с лято.

До теб сега стоя и ме е страх,

че всичко ще отмине като ято –

наесен ще остане тръпкав грях…

 

Коварна мъка чака ме на пътя –

че залеза ще срещна в самота.

Неверница – душата ми се къса

пред мисълта, че идва старостта.

 

Опора търся в младите ти  пръсти,

във мислите, във погледа ти благ…

Пред хиляди олтари се прекръствам –

не искам после да ми бъдеш враг!

© Петя Хантова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??