Страх
Измъчваш ме със млада нежност –
Невинен ме виниш със поглед тих.
Душата ми през бурята повеждаш
и после я приспиваш с мъжки стих.
Любувам се на нощи, пълни с лято.
До теб сега стоя и ме е страх,
че всичко ще отмине като ято –
наесен ще остане тръпкав грях…
Коварна мъка чака ме на пътя –
че залеза ще срещна в самота.
Неверница – душата ми се къса
пред мисълта, че идва старостта.
Опора търся в младите ти пръсти,
във мислите, във погледа ти благ…
Пред хиляди олтари се прекръствам –
не искам после да ми бъдеш враг!
© Петя Хантова All rights reserved.
