16.05.2017 г., 13:57 ч.

Страх 

  Поезия » Любовна
296 2 6

Виждам, 
виждам всичко!
Но от разстояние.
И ме е страх да докосна,
да направя признание.
Да напиша дума –
да не е криворазбрана
и вместо усмивка
да остави рана.
Да не бъда тежест
вместо рамо.
И губя жеста,
и оставям празно.
И само виждам,
и затварям в спомен
всяка дума 
и всеки поглед.
И все съм на прага ти
в тихо присъствие.
но не влизам…

 

За теб
дали не е отсъствие?

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??