29.10.2007 г., 9:18

Страх

2K 0 5

За първи път ме е страх да кажа обичам те, защо ли? Някога, някъде, на някого го казах и той го използва, за да разбие сърцето ми. Приличаш на добър човек, на когото мога да имам доверие, но и той изглеждаше така Не, не се обвинявай, не ти си виновен, а аз и страхливото ми сърце. Страх ме е пак да страдам, страх ме е пак да плача! Не знам дали този път ще оцелея, дали няма да се погубя, ако бъда наранена. Аз искам да бъда обичана, но ме е страх да обичам и май точно това се случва. Влюбвам се в теб и много ме е страх.Дано не ме нараниш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боза Бозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...