29.10.2007 г., 9:18

Страх

2K 0 5

За първи път ме е страх да кажа обичам те, защо ли? Някога, някъде, на някого го казах и той го използва, за да разбие сърцето ми. Приличаш на добър човек, на когото мога да имам доверие, но и той изглеждаше така Не, не се обвинявай, не ти си виновен, а аз и страхливото ми сърце. Страх ме е пак да страдам, страх ме е пак да плача! Не знам дали този път ще оцелея, дали няма да се погубя, ако бъда наранена. Аз искам да бъда обичана, но ме е страх да обичам и май точно това се случва. Влюбвам се в теб и много ме е страх.Дано не ме нараниш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боза Бозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...