25.01.2007 г., 1:10

Страх

770 0 4
От нищото ме носи вятъра
под грозните чадъри на греха!
Увиснали са паяжини трескави
увили с пясък свойта грозота!

И страх ме е от силата на нищото,
сърцето ми се свива и боли,
заспивам като странник див в пустинята
решил, но неуспял да покори
на слънцето жестоките лъчи!

От нищото ме носи вятъра!
Тайфуни страшни, неми, зли
подхвърлят ме, играят си с мечтата ми
с цена на страх и кръв
да ПОБЕДЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...