25 янв. 2007 г., 01:10

Страх 

  Поэзия
620 0 4
От нищото ме носи вятъра
под грозните чадъри на греха!
Увиснали са паяжини трескави
увили с пясък свойта грозота!

И страх ме е от силата на нищото,
сърцето ми се свива и боли,
заспивам като странник див в пустинята
решил, но неуспял да покори
на слънцето жестоките лъчи!

От нищото ме носи вятъра!
Тайфуни страшни, неми, зли
подхвърлят ме, играят си с мечтата ми
с цена на страх и кръв
да ПОБЕДЯ!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??