Jan 25, 2007, 1:10 AM

Страх

  Poetry
774 0 4
От нищото ме носи вятъра
под грозните чадъри на греха!
Увиснали са паяжини трескави
увили с пясък свойта грозота!

И страх ме е от силата на нищото,
сърцето ми се свива и боли,
заспивам като странник див в пустинята
решил, но неуспял да покори
на слънцето жестоките лъчи!

От нищото ме носи вятъра!
Тайфуни страшни, неми, зли
подхвърлят ме, играят си с мечтата ми
с цена на страх и кръв
да ПОБЕДЯ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...