Страх
Не се страхувам тебе да погледна.
Страх ме е, че когато погледна в очите ти,
няма да се видя в тях, или по-лошо...
ще видя някоя друга.
Не ме е страх, че ще поискаш да си тръгна.
Страх ме е, че ако го кажеш,
наистина ще го направя и
няма да те видя повече.
Не се страхувам да продължа напред.
Страх ме е, че там няма да те има,
няма да има "нас", или по-лошо...
ще има "вас"...
Не ме е страх да вдигна телефона.
Страх ме е, че може да се окаже,
че звъни само в главата ми и дори
тогава, когато го вдигна, ще чуя нейния глас.
Не се страхувам да се моля на Бога.
Страх ме е, че той няма да чуе молитвите ми или по-лошо -
точно, когато съм готова да повярвам,
ще се окаже, че той не съществува.
Не ме е страх да те мразя.
Страх ме е, че щом го правя, значи
ми пука за теб, когато
трябва да изпитвам безразличие...
Страх ме е, че когато погледна в очите ти,
няма да се видя в тях, или по-лошо...
ще видя някоя друга.
Не ме е страх, че ще поискаш да си тръгна.
Страх ме е, че ако го кажеш,
наистина ще го направя и
няма да те видя повече.
Не се страхувам да продължа напред.
Страх ме е, че там няма да те има,
няма да има "нас", или по-лошо...
ще има "вас"...
Не ме е страх да вдигна телефона.
Страх ме е, че може да се окаже,
че звъни само в главата ми и дори
тогава, когато го вдигна, ще чуя нейния глас.
Не се страхувам да се моля на Бога.
Страх ме е, че той няма да чуе молитвите ми или по-лошо -
точно, когато съм готова да повярвам,
ще се окаже, че той не съществува.
Не ме е страх да те мразя.
Страх ме е, че щом го правя, значи
ми пука за теб, когато
трябва да изпитвам безразличие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЯнКа Всички права запазени
