Страх
Не се страхувам тебе да погледна.
Страх ме е, че когато погледна в очите ти,
няма да се видя в тях, или по-лошо...
ще видя някоя друга.
Не ме е страх, че ще поискаш да си тръгна.
Страх ме е, че ако го кажеш,
наистина ще го направя и
няма да те видя повече.
Не се страхувам да продължа напред.
Страх ме е, че там няма да те има,
няма да има "нас", или по-лошо...
ще има "вас"...
Не ме е страх да вдигна телефона.
Страх ме е, че може да се окаже,
че звъни само в главата ми и дори
тогава, когато го вдигна, ще чуя нейния глас.
Не се страхувам да се моля на Бога.
Страх ме е, че той няма да чуе молитвите ми или по-лошо -
точно, когато съм готова да повярвам,
ще се окаже, че той не съществува.
Не ме е страх да те мразя.
Страх ме е, че щом го правя, значи
ми пука за теб, когато
трябва да изпитвам безразличие...
Страх ме е, че когато погледна в очите ти,
няма да се видя в тях, или по-лошо...
ще видя някоя друга.
Не ме е страх, че ще поискаш да си тръгна.
Страх ме е, че ако го кажеш,
наистина ще го направя и
няма да те видя повече.
Не се страхувам да продължа напред.
Страх ме е, че там няма да те има,
няма да има "нас", или по-лошо...
ще има "вас"...
Не ме е страх да вдигна телефона.
Страх ме е, че може да се окаже,
че звъни само в главата ми и дори
тогава, когато го вдигна, ще чуя нейния глас.
Не се страхувам да се моля на Бога.
Страх ме е, че той няма да чуе молитвите ми или по-лошо -
точно, когато съм готова да повярвам,
ще се окаже, че той не съществува.
Не ме е страх да те мразя.
Страх ме е, че щом го правя, значи
ми пука за теб, когато
трябва да изпитвам безразличие...
© ЯнКа All rights reserved.
