Страх
СТРАХ
Страхувам се очите си отново да затворя.
Страхувам се отново да заспя,
че не желая мъртъв във съня си да те срещам,
студения дъх на смъртта около теб да усещам.
Видях те в бяло болнично легло,
дни наред във безсъзнание лежеше.
Стоях до тебе... Чаках...
Тихо... с разплакани очи.
Зората в сълзите си срещах...
С ледените си ръце твоите не срещах!
Но ето, че дойде и радостта,
очи отвори, усмивка лицето озари
и стаята не беше вече мрачна,
прогони мрака със смеха си ти!
Уви! Не трая дълго щастието мое -
един кошмар ме мъчи две вечери поред!
Да можех само да го разгадая!
Какво се крие зад този сън проклет?
... Не можех да повярвам,
че виждам твоите черти...
... Не можех да повярвам
и не исках... Но, уви...!
... На некролога (явно скоро залепен)
аз виждах твоя поглед (леко замъглен)...
... И след това отново се видях...
с ледени, треперещи ръце,
от този стълб зловещ как свалям
разкъсаното си от скръб сърце.
Нямам нищо, което за теб да ми напомня!
Освен думи, изречени със свити уста,
но не е и нужно лика ти да пазя,
защото те нося във свойта душа!
Преди да заплача и с ръце лицето си да скрия,
луда сякаш от толкова скръб,
започнах да късам с невиждана ярост и сила,
тези, поставени сякаш нарочно, бели листи хартия...
От леглото дори като станах - пак ме болеше.
Сякаш не сън, а тежка действителност беше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени
