Страх
725
0
1
Уплаших се, в очите ужас светна.
Сърцето бие, умът ми замътня.
Викът отекна... но не потече и сълза.
В борбата мислех, че съм се предала,
но малко се познавах... по-силна бях.
Врагът си победих тогава,
цената по-късно щях аз да платя.
Страхът остана в душата ми да тегне,
дори на сянката си чувствах тежестта.
Денят ме плашеше със светлината,
нощта с мрака и със тишината.
Страхувах се и от страха ме беше страх,
в кожата ми вмъкваше се като ситен прах.
Тогава в самотата аз тихичко разбрах,
че срещу него трябва аз да се изправя,
за да не ме е вече страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Трифонова Всички права запазени
