5.09.2008 г., 8:25

Страх

605 0 2

                                                                                “The world is a vampire”

                                                                                 Smashing Pumpkins

                                                                                 “Bullet with butterfly wings”


Открехната врата съзирам, а зад нея – мрак; 

не се решавам да пристъпя.

Стоя аз там, скован от суеверен страх,

застинал в ледена прегръдка.

Аз виждам тебеширени лица,

танцуващи из мрака

и чувам крясъци, смразяващи плътта –

но въпреки страха

стоя и чакам.

Изопнати са мойте сетива,

усещам и най-лекото движение.

Като магнит ми действа черната врата,

привлечен съм от нейното лъчение.

Размърдвам се и правя крачка аз напред -

съзнанието, разумът крещят във паника,

но въпреки това не мога да се вслушам в този зов -

не контролирам вече своите решения.

Аз влизам в стая,

цялата изпълнена със мрак и студ.

Разбирам грешката си, но не мога нищо да направя.

Не знам къде съм, кой със мен е тук,

но осъзнавам с ужас -

вече изход няма.

Усещам, че към мен се носи нещо.

Съзирам мрачен силует.

Изпито и мъртвешки бледо,

в усмивка грее странното лице.

Незнайна сила дърпа погледа ми в него.

Поглеждам във дълбоките очи.

И в миг изчезват всичките съмнения,

пред мен то сякаш се преобрази.

Сега вече лицето е щастливо.

В усмивката му има топлина.

Създанието приближава се към мен

и ми предлага лек против смъртта.

Нов поглед, след което просто кимвам.

Повдигам своята глава.

Очи притварям и зачаквам –

създанието ми се впива във врата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...