Sep 5, 2008, 8:25 AM

Страх

  Poetry
604 0 2

                                                                                “The world is a vampire”

                                                                                 Smashing Pumpkins

                                                                                 “Bullet with butterfly wings”


Открехната врата съзирам, а зад нея – мрак; 

не се решавам да пристъпя.

Стоя аз там, скован от суеверен страх,

застинал в ледена прегръдка.

Аз виждам тебеширени лица,

танцуващи из мрака

и чувам крясъци, смразяващи плътта –

но въпреки страха

стоя и чакам.

Изопнати са мойте сетива,

усещам и най-лекото движение.

Като магнит ми действа черната врата,

привлечен съм от нейното лъчение.

Размърдвам се и правя крачка аз напред -

съзнанието, разумът крещят във паника,

но въпреки това не мога да се вслушам в този зов -

не контролирам вече своите решения.

Аз влизам в стая,

цялата изпълнена със мрак и студ.

Разбирам грешката си, но не мога нищо да направя.

Не знам къде съм, кой със мен е тук,

но осъзнавам с ужас -

вече изход няма.

Усещам, че към мен се носи нещо.

Съзирам мрачен силует.

Изпито и мъртвешки бледо,

в усмивка грее странното лице.

Незнайна сила дърпа погледа ми в него.

Поглеждам във дълбоките очи.

И в миг изчезват всичките съмнения,

пред мен то сякаш се преобрази.

Сега вече лицето е щастливо.

В усмивката му има топлина.

Създанието приближава се към мен

и ми предлага лек против смъртта.

Нов поглед, след което просто кимвам.

Повдигам своята глава.

Очи притварям и зачаквам –

създанието ми се впива във врата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...