7.11.2021 г., 10:06

- Страх... и още нещо -

618 0 1

"Заключен е духът, заключени са сетивата.

Заключен е умът, заключена е душата.

Заключен е човекът, притиснат до стената.

 

Някога той взе връх, спирайки всяка мисъл, всяка мечта.

Накара я да забрави за всичко - да се откаже дори от речта.

Тя пред него сведе глава. Него - изворът на слабостта.

 

И тогава започна всичко...

 

Първоначално ѝ пречеше мъничко.

 

Но после направи така, че да не ѝ остане нищо.

 

Превърна се в нейния най-грозен кошмар.

Всеки път, щом тя надигнеше глава, той ѝ удряше шамар.

Караше я да се чувства по-нищожна и от комар.

 

И така, в нея заключи се духът, заключиха се сетивата.

Заключи се умът, заключи се и душата.

И оказа се тя притисната до стената."

 

..............................................................

 

Това написа тя в последния си час,

с треперещи ръце и останала без глас.

 

Но нима всичко трябваше да завърши така?!

Защо не погледна своя тиранин? Ти можеше да вдигнеш глава!

Трябваше да му се опълчиш, ти глупава жена...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Илчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е много страшно състояние. Жените, които поддават съвсем не са глупави. Те са насилени да повярват, че са такива.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...