26.11.2015 г., 21:21

Страх от края

349 0 0
Страх от края   Аз мислех, че съм куражлия... За кожата не бе ме страх. Но днеска вече аз не крия, страхувам се, че остарях!   Сега навсякъде заничам, надзъртам в профил и във фас, и по шамани взех да тичам, не съм готов за "оня свят"!   За този свят сега ми пука, макар че той не е добре! Страхувам се да сгазя лука, страха и в мене се дере!   А мисля си... туй е нормално! Навярно всеки има страх! Въпроса ми звучи банално, но знам, че това не е грях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...