26.11.2015 г., 21:21

Страх от края

348 0 0
Страх от края   Аз мислех, че съм куражлия... За кожата не бе ме страх. Но днеска вече аз не крия, страхувам се, че остарях!   Сега навсякъде заничам, надзъртам в профил и във фас, и по шамани взех да тичам, не съм готов за "оня свят"!   За този свят сега ми пука, макар че той не е добре! Страхувам се да сгазя лука, страха и в мене се дере!   А мисля си... туй е нормално! Навярно всеки има страх! Въпроса ми звучи банално, но знам, че това не е грях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...