Nov 26, 2015, 9:21 PM

Страх от края

350 0 0
Страх от края   Аз мислех, че съм куражлия... За кожата не бе ме страх. Но днеска вече аз не крия, страхувам се, че остарях!   Сега навсякъде заничам, надзъртам в профил и във фас, и по шамани взех да тичам, не съм готов за "оня свят"!   За този свят сега ми пука, макар че той не е добре! Страхувам се да сгазя лука, страха и в мене се дере!   А мисля си... туй е нормално! Навярно всеки има страх! Въпроса ми звучи банално, но знам, че това не е грях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...