Nov 26, 2015, 9:21 PM

Страх от края

351 0 0
Страх от края   Аз мислех, че съм куражлия... За кожата не бе ме страх. Но днеска вече аз не крия, страхувам се, че остарях!   Сега навсякъде заничам, надзъртам в профил и във фас, и по шамани взех да тичам, не съм готов за "оня свят"!   За този свят сега ми пука, макар че той не е добре! Страхувам се да сгазя лука, страха и в мене се дере!   А мисля си... туй е нормално! Навярно всеки има страх! Въпроса ми звучи банално, но знам, че това не е грях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...