12.11.2019 г., 22:21

Страх от високо

513 2 6

СТРАХ ОТ ВИСОКО

 

Животът бързо взе да се изнизва –

омокрена връвчица от кесия.

Защо ли не уших греховна риза

на младини за някой луд гидия?

 

И смелост не събрах да се преборя

за всичките си скромни идеали.

Дали ще ме похвали някой горе 

поне за римите ми недозряли?

 

Броил ли e сълзите ми среднощни,

безсъници и нерви похабени? 

В мен сто желания пулсират още

напук на отънелите ми вени.

 

Една молбица имам за накрая,

преди да ме прекърши всяка болка.  

Недей ме взима, Господи, във Рая,

защото се страхувам от високо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът - връв. Високото - остарял. Да вземеш себе си пръв, тръгнал с римите си...
  • страхотно..
  • "...И смелост не събрах да се преборя
    за всичките си скромни идеали.
    Дали ще ме похвали някой горе
    поне за римите ми недозряли?..."
    И тук, поздравления, Валя!...Поредният ти впечатляващ стих, със забележителен финал!...
  • Страх от високото! А крилете, не забравяй крилете!
  • Прекрасно е!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...