21.06.2007 г., 21:06

Страх от всичко!-акростих

943 0 15
Сняг наваля в душата.
Тази зима за нея няма край.
Размрази я, моля те, не чакай,
Аз копнея любовта ти.
Хубав ще е нашият роман,
Обаче много, от всичко ме е страх.
Ти си толкова непридвим,
Всичко, всеки миг би могъл за промениш.
Сега и друго ме измъчва...
И сърцето ми от болка пръсва.
Че докога така ще издържа?
Как искам да мога да променя това?
Ох, само не искам този страх!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...