Един след друг, поредният е тук,
но нещо не ми стига...
нима сте всичките еднакви,
твари, как да ви обикна...
Как сърцето си да дам,
вярно сексът нужда е,
но явно за вас проблем е най-голям.
Душите ви във небесата са летели,
след грешките си стари уж сте променени...
Животът ми със вас, страхливци, е белязан,
да не смее да обича, всеки от вас жестоко е наказан.
Колко сте силни,
едни такива... безразлични,
в леглото сте перфектни, любвеобилни,
но сте ми едни такива.... безлични.
© Теодора Драгиева Всички права запазени