30.08.2019 г., 19:46

Страхливец

684 0 0

Всеки път очаквам някаква промяна.

Да завали дъжд и всичко с него да изсъхне, 

но винаги се случва една и съща размяна,

която кара душата ми отново да въздъхне! 

 

Аз се разменям с дъжда,

а моите надежди стават напразни!

Сега той очаква това от мен,

без да знае, че аз съм в плен.

 

И никога не правя това, 

на което се надява!

Обижда се, но след време ми прощава

и отново тази мъка ме завладява. 

 

Кой ще измие всичко, 

явно той прави така, защото не иска.

Аз искам само едно нещо-едничко,

но явно и на него не му стиска!

 

И какво излезе сега?

Дъждът е като всички други, 

но откога?

Поне ми стана ясно, че и той вече не прави услуги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Йовков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...