Aug 30, 2019, 7:46 PM

Страхливец

  Poetry » Other
688 0 0

Всеки път очаквам някаква промяна.

Да завали дъжд и всичко с него да изсъхне, 

но винаги се случва една и съща размяна,

която кара душата ми отново да въздъхне! 

 

Аз се разменям с дъжда,

а моите надежди стават напразни!

Сега той очаква това от мен,

без да знае, че аз съм в плен.

 

И никога не правя това, 

на което се надява!

Обижда се, но след време ми прощава

и отново тази мъка ме завладява. 

 

Кой ще измие всичко, 

явно той прави така, защото не иска.

Аз искам само едно нещо-едничко,

но явно и на него не му стиска!

 

И какво излезе сега?

Дъждът е като всички други, 

но откога?

Поне ми стана ясно, че и той вече не прави услуги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Йовков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...