Страхливец се оказа в обичта си
Демонична сила сякаш в мене се стовари!
Болезнените твои сдържани слова,
които с искреност в очите не изрече,
а ги запечата - колко просто! - в плика.
Не ти достигна смелостта, аз зная,
да ми признаеш, че отмина любовта.
А по-достойно бе да се изправиш.
Аз болката ще понеса, но не така...
Уви, страхливец се оказа в обичта си
и показателно, че и в живота си така.
Дори звездите, дето светят от високо,
дори и те видяха в тебе подлостта.
Сърцето ти от тънък страх трептеше,
а беше нужно малко, може би,
пред мен ти да застанеш и да кажеш:
далече сме и нека да не сме сами...
Обръщам гръб на теб и с мъка във душата
сама отново ще закрача по света.
Обичах те... със Любовта аз бях богата,
но подлата постъпка ще ме пари все така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
