Страхливка
Ще ме е страх, когато
душата тялото ми съблече
като дреха неудобна и пробита.
Ще ме е страх, че мога да забравя
колко съм обичала.
Страхувам се, че мога да те срещна -
подпрян на ъгъла на някоя галактика
и да не те позная,
че можеш да нашепваш името ми
с глас, надбягал светлината
и аз да не те чуя.
Аз съм песъчинка
в окото на Вселената.
Когато тя заплаче,
ще изчезна...
09.10.04 Петя Ташева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Ташева Всички права запазени
