Ще ме е страх, когато
душата тялото ми съблече
като дреха неудобна и пробита.
Ще ме е страх, че мога да забравя
колко съм обичала.
Страхувам се, че мога да те срещна -
подпрян на ъгъла на някоя галактика
и да не те позная,
че можеш да нашепваш името ми
с глас, надбягал светлината
и аз да не те чуя.
Аз съм песъчинка
в окото на Вселената.
Когато тя заплаче,
ще изчезна...
09.10.04 Петя Ташева
© Петя Ташева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
