Feb 9, 2010, 8:50 PM

Страхливка 

  Poetry » Love
615 0 1

Ще ме е страх, когато

душата тялото ми съблече

като дреха неудобна и пробита.

 

Ще ме е страх, че мога да забравя

колко съм обичала.

 

Страхувам се, че мога да те срещна -

подпрян на ъгъла на някоя галактика

и да не те позная,

 

че можеш да нашепваш името ми

с глас, надбягал светлината

и аз да не те чуя.

 

Аз съм песъчинка

в окото на Вселената.

Когато тя заплаче,

ще изчезна...

 

                 09.10.04         Петя Ташева

 

 

 

© Петя Ташева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??