9 февр. 2010 г., 20:50

Страхливка

771 0 1

Ще ме е страх, когато

душата тялото ми съблече

като дреха неудобна и пробита.

 

Ще ме е страх, че мога да забравя

колко съм обичала.

 

Страхувам се, че мога да те срещна -

подпрян на ъгъла на някоя галактика

и да не те позная,

 

че можеш да нашепваш името ми

с глас, надбягал светлината

и аз да не те чуя.

 

Аз съм песъчинка

в окото на Вселената.

Когато тя заплаче,

ще изчезна...

 

                 09.10.04         Петя Ташева

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ташева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...