Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
26.03.2018 г., 16:25  

Страхове

2.6K 22 22

Боя се да не дойде миг, когато

денят ми вече ще е скучен, сив,

и няма да разплаче тишината

дори най-нежният любовен стих...

 

Боя се да не дойде миг, когато

на славей ще ме дразни песента,

ще гледам равнодушен красотата,

ще стъпвам върху цъфнали цветя...

 

Боя се да не дойде миг, когато

ще дойдеш в спомен много закъснял,

и... няма да ме заболи душата!...

Ще бъде по-добре да съм умрял!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Роби (Роберт)
    Роби (Роберт)
    Благодаря за оценката ти, Дани!...Желая ти много вдъхновение!....
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Истинско, искрено, силно! Поздравления, Роберт!
  • Роби (Роберт)
    Роби (Роберт)
    Радвам се, че се отби на страничката ми, Ирина!...Любопитен е коментарът ти!..Благодаря!..
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Имах съседка,много възрастна,но с неимоверна жажда да изглежда...хубава!Веднъж се наложи да извикаме "Бърза помощ" и всички наоколо мислеха,че е дошъл края й...когато изведнъж тя се надигна от линейката и се обърна към дъщеря си да й донесе чантичката с огледалото,червилото и молива за вежди,че я е забравила...Та мисълта ми е за "сивия"край,от който се страхува лирическия ти.Всекиму се иска още и още живот,но от него зависи как ще го подреди..Има млади-песимисти и стари-оптимисти...
  • Роби (Роберт)
    Роби (Роберт)
    Благодаря ви, приятели, за прочита и отзивите!...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0