30.07.2008 г., 11:11 ч.

Страховете ми 

  Поезия
690 0 9
Отгръщах нежно, с мека длан пердето.
Рядичко. Със страх. Веднъж годишно.
Сред заглавия, сюжети и куплети -
сърцето ми избра да тлее скришом.
Какво ли виждах в старите завеси?
Погледът ми топъл стана мрамор.
"Къде си ти, мерзавецо, къде си?" -
кънтеше във ушите писък само.
Тогава ставах барда най-директен -
пердето щом повикаше ме с подлост.
И превръщах се в субекта и обекта
на една непобедима гордост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Предложения
: ??:??