16.10.2009 г., 22:30

Страхувай се...

1.2K 0 3

Страхувай се...

не ме изписвай цяла,

на срички ме изричай

и дели ме...

... душата ми накъсана е цяла,

не ме закърпвай... 

... доизпепели ме!

Измисляй ме... 

страхувай се да ти се случа..

полупоискана... 

почти на заем... 

твоя...

До абсурдност стъклена съм..

... повика ми – броеница е в безкрая...

Измамница съм... 

до поискване“

... съм ничия...

и нечия... 

и няма..

И крещи ме...

и мълчи ме в отчаяние...

Невъзможна съм...

до сбъдване... 

до крайности...

съм полудяла!

Зазидай сянката ми

до безпомощност... 

до края!

Отричай ме... 

Поискай ме...

И в миг безпаметност

отдай ми се...

спаси ме!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @->--
    t.
  • Заливаш ме със обич -
    до удавяне...
    в изронени пространства
    ме запращаш,
    в Геената ме пържиш и
    спасяваш ме -
    гениално същността
    ми претворяваш...
    Залагай ме, гони ме...
    И ме връщай!
    Разбивай ме, наливай ме...
    Изпий ме!
    Меси ме
    и отново ме изяждай...
    Жигосването нека не зараства!

    Чудесен е стихът ти, много различен. Хареса ми.
  • момиче, къде се кри година и половина? недей повече толкова за дълго, моля!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...