Страхувам се да спя нощес.
Страх ме е и денем да се будя.
Страхувам се, че утре, днес
може би ще те загубя.
Страхувам се деня да срещна.
Страх ме е от всички красоти.
Страхувам се, че съм безгрешен
и пак от мен ще си отидеш ти.
Страхувам се да те сънувам.
Страх ме е от изгрева дори.
Страхувам се, че тъй съм влюбен,
а не откривам нищо в твоите очи.
Страхувам се, че ти не чувстваш.
Страх ме е, че теб не те боли.
Страхувам се, че твойте устни
докосват без сърцето да тупти.
Страхувам се от всичко твое.
Страх ме е от мислите дори.
Страхувам се, не мога да се боря
страх ме е, че част от мен си ти.
Страхувам се, че ако си отидеш.
Страх ме е да губя част от мен,
страхувам се, че ден без да те видя.
Ще чувствам само вятърът студен!
13 Март 2005 23:00 за Ели
© Марто Всички права запазени
Страхувам се, че ако си отидеш.
Страх ме е да губя част от мен,
страхувам се, че ден без да те видя.
Ще чувствам само вятърът студен!
Прекрасен стих.Но с всяко скъпо същество, което ни е напуснало, си отива и частица от нас, защото сме го допуснали в сърцето си, отредили сме му място в него.