Mar 13, 2005, 11:09 PM

Страхувам се

  Poetry
1.8K 0 8

Страхувам се да спя нощес.
Страх ме е и денем да се будя.
Страхувам се, че утре, днес
може би ще те загубя.


Страхувам се деня да срещна.
Страх ме е от всички красоти.
Страхувам се, че съм безгрешен
и пак от мен ще си отидеш ти.


Страхувам се да те сънувам.
Страх ме е от изгрева дори.
Страхувам се, че тъй съм влюбен,
а не откривам нищо в твоите очи.


Страхувам се, че ти не чувстваш.
Страх ме е, че теб не те боли.
Страхувам се, че твойте устни
докосват без сърцето да тупти.


Страхувам се от всичко твое.
Страх ме е от мислите дори.
Страхувам се, не мога да се боря
страх ме е, че част от мен си ти.


Страхувам се, че ако си отидеш.
Страх ме е да губя част от мен,
страхувам се, че ден без да те видя.
Ще чувствам само вятърът студен!


13 Март 2005 23:00  за Ели

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствам се по същия начин, но се опитвам да се преборя със страха.


    Страхувам се, че ако си отидеш.
    Страх ме е да губя част от мен,
    страхувам се, че ден без да те видя.
    Ще чувствам само вятърът студен!


    Прекрасен стих.Но с всяко скъпо същество, което ни е напуснало, си отива и частица от нас, защото сме го допуснали в сърцето си, отредили сме му място в него.
  • препрочитам го и немога да се наситя на този хубав стих
  • бравооооо!!!!
  • Много страх, много нещо...
  • 10х Палмира

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...