28.01.2013 г., 0:12

Страхът

824 0 0

Страхът - това проклето чувство,
по хладните ми пръсти пак пълзи,
а да си смел - това е чиста форма на изкуство,
като да бъдеш сянка без следи.

 

Страхувам се, това не те ли плаши?
Не те ли плаши всяка форма, всеки глас,
страхувам се дори от спомените наши,
страхувам се да съм сама във късен час.

 

Страхувам се така, както луната 
страхува се от идването на деня,
и както всяка сянка се бои от светлината,
страхувам се сама напреде да вървя.

 

Нима това не притежават всички,
изкуството да си уплашен и да те е страх,
и може ние някак си да сме различни,
но в пръстите на този страх сме само прах.

 

Прашинка само, лъч лунна светлина,
едва сама успяла да обгърне,
с последните искри сияние и светлина,
света, преди искрата да угасне.

 

И глътка въздух хвърля върху морната трева,
едва успяла тя сама да си почине,
последната искра на залеза от светлина,
преди небето топло да изстине.

 

А после песен за нощта,
за звуците на тишина под нощем ритъм,
ще ми разкаже тя, прашинката, сама,
и даже без да се налага да я питам.

 

Ще бъде тихо всичко между нас,
измитите стъкла ще слушат притаени,
и тихичко така до сутрешния час,
когато тя последна глътка въздух ще поеме.

 

Та тя е само сянка на страха,
и като плячка в паяжината му уловена,
ще си отиде моята прашинка сутринта,
защото вече аз ще бъда смела.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...