11.02.2010 г., 10:40

Страхът като реакция

719 0 3

Не вярвам в прекалената близост

нито във втория шанс

нито във тотото

Просто е адски съмнително

да си толкова мил

толкова ти - всъщност аз

И не вярвм във приказки

Нито в карма

(Да не говорим за духове)

Не вярвам

Не вярвам в нищо

Не вярвам в себе си

Не вярвам съществувам ли

А интернет помага много

Социалната мрежа

Виртуалният секс

Виртуалните истини

Пробвах да правя виртуален секс

с човек когото наистина обичам

Слава Богу!

Той се стресна

Дълго мълча

После аз затворих телефона

Истината не винаги е красива

Носи грим

За да не се разпознаеш в нея

За да не избоде очите ти болката

от самота и безверие

Красив грим

Очите на страха

Не вярвам в близостта от поглед пръв

твърде силно ми е като усещане

Твърде лично за споделяне

по скайпа

А аз мириша на обезболяващи

На аналгин

.......................

На ривотрил

и на ксанакс

Всичко което държи вратата плътно затворена

Всичко което държи очите ми плътно прилепнали

Широко затворени

Не вярвам в теб

Не вярвам в себе си

Не вярвам в теб

Не вярвам в себе си

 

Не вярвам в теб

Не вярвам в себе си

(като ехо

като стара камбана

убита в звъна си)

Не вярвам в теб

Но ти вярваш в мене

В цинизма

В профила

И във смеха

Ха-ха-хах

(заучена реакция)

Страхът - като реакция

На всичко което може да бъде добро

На всичко което може да бъде истинско

И е шокиращо

за да съществува

Не вярвам в теб

Не вярвам в себе си

 

Само с теб

Само със себе си...

Сам със себе си

8.12.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 'Истината не винаги е красива

    Носи грим"

    Това най-много ми хареса...
    Интересно е !!!
    Поздрави и пиши!!!
  • Гневно написано, но се старай да има и рима. Иначе ще могат ли да се радват другите на твоето слово?
  • Харесва ми...Ривотрил и ксанакс...толкова ми е познато.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...