stel88 (Стеляна)
80 1791
9.05.2010 г., 10:42 ч.

Страхът ми е виновен 

  Поезия
589 0 14

И ти ли ме мразиш и риташ, предателю!?

Навярно и на теб са вече досадни

бурите и мъглите, яздили пулса ми.

Имай милост, съднико!

Боли ме дори от твоите шамари

и от вълните, повторили всяко „защо”...

Знам.

Аз греша, приятелю.

Прости ми само, че съсипах покоя ти,

прости, че преброих всяка песъчинка

и пак между пръстите изплъзна се смисълът...

Какво си ми виновно ти,

че времето тече и не чака да скоча...

Страхът ми е причината, море!

Лумнаха огньове по лицето,

стопи се и прокапа небето. Заплака с моите очи

и вече ще съм тиха...  Обещавам!

С пробито сърце ще погаля безкрая ти,

ще поседна на дъното, за да забравя.

 

 

© Стеляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не сядай на дъното! Там страхът е най-дълбок!
    Поздрав!
  • Чудесен стих, Стел!
    Дали да скочим или да си я караме по старому... това е въпроса... а решението...много трудно...
    Поздрави и усмивки изпращам!
  • Този път ти се е насъбрало май! Поздрав,Стел! Бъди щастлива
  • Поздрав, Стел!
  • Благодаря за прокапалите чувства, Стел ...и коментара! Ох, това обяснява всичко... бях се притеснил!
  • Благодаря много на всички!
    Мариан, аз също не знам, само това ми прошепна лирическата... Дано е открила смисъл.
  • Ами много ми хареса!
  • Дано успееш да го пребориш този страх...
    Поздрав и от мен!
  • Позрави Стеле....тъжен е героят ти... страха убива...усмихни се и бъди!!!
  • Написаното от Теб е много силно, споделям тези чувства и съм с теб.
  • Изгони го...този страх...и всичко ще е по-различно!Поздрав!
  • Весе, благодаря за стихчето. Радвам се, че ви е харесало Пепс и Ивонче.
    Люси и на теб благодаря, че ме караш да се усмихвам.
    Не е мое усещане, гледах един филм и главният актьор имаше подобен проблем. От много премисляния и страхове кое е правилно и кое- не, без да се усети, животът му беше към края си. Хубав ден!
  • Отвържи страха от вратлето си, Стелче! Този камък ли те влече към дъното? Страшно стихотворение, по-страшно ми е само за милия му автор!
  • Аууу, хубав стих, хареса ми, но много е тъжен стихът ти мила! Добре изразено едно душевно състояние, дано да не е за тебе! Но освен море, с него върви и слънце, което топли, не забравяй това Стел! Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??