Странен живот
Странен живот, отминаваш всяка зима,
с друга се присънваш ти, невъзвратимо.
На пътя към края му, гледат очите ни,
с приливи и отливи тъжни, морско сини.
Ден и нощ, нощ и ден той ни разпилява
до другия край на света, все въплътява...
И в такт свързва брега и морето,
в пленници ни превръща, простете му...
А ако отслаби желязната си хватка,
ще дълбаем с гордост стъпка подир стъпка,
с хубост женска, неволно избледняла,
всички тревожни и самотни нощи презряла...
В късче спасително, живот, ако се върнеш,
в нежния воал на миналото ни обгърнеш
и ни оставиш цялата сол на чувствата си,
отивай си, със сълзи на очи, с безумството си...
с друга се присънваш ти, невъзвратимо.
На пътя към края му, гледат очите ни,
с приливи и отливи тъжни, морско сини.
Ден и нощ, нощ и ден той ни разпилява
до другия край на света, все въплътява...
И в такт свързва брега и морето,
в пленници ни превръща, простете му...
А ако отслаби желязната си хватка,
ще дълбаем с гордост стъпка подир стъпка,
с хубост женска, неволно избледняла,
всички тревожни и самотни нощи презряла...
В късче спасително, живот, ако се върнеш,
в нежния воал на миналото ни обгърнеш
и ни оставиш цялата сол на чувствата си,
отивай си, със сълзи на очи, с безумството си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
