12.03.2011 г., 0:04 ч.

Странна 

  Поезия » Друга
1049 0 13

Животът ми не се побира в рамка,

не може да е мостра за художник -

оттам подпъхнат, той оттук все бяга,

неразгадан и в делника си сложен…

 

Сърцето ми не се побира в джоба,

не се опитвай тайно да го скриеш…

Веднъж предадено, то все ще бяга,

дори и със игла да го зашиеш.

 

Душата ми не слагай на сергия -

оголена и евтина е вече,

затуй дълбоко в себе си я крия...

Търгуваш ли я – бяга надалече.

 

Мечтите ми не са платежно средство,

не можеш свободата ми да купиш,

а тя е просто неизбежно следствие,

дори и със пари да ме отрупаш.

 

Такава съм, като сълза пречистена

и странна за света, ала съм истинска.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??