Странна
Животът ми не се побира в рамка,
не може да е мостра за художник -
оттам подпъхнат, той оттук все бяга,
неразгадан и в делника си сложен…
Сърцето ми не се побира в джоба,
не се опитвай тайно да го скриеш…
Веднъж предадено, то все ще бяга,
дори и със игла да го зашиеш.
Душата ми не слагай на сергия -
оголена и евтина е вече,
затуй дълбоко в себе си я крия...
Търгуваш ли я – бяга надалече.
Мечтите ми не са платежно средство,
не можеш свободата ми да купиш,
а тя е просто неизбежно следствие,
дори и със пари да ме отрупаш.
Такава съм, като сълза пречистена
и странна за света, ала съм истинска.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Много добър стих!
