Странна скитница
Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата,
бях светулка и пролетен цвят в непристъпна гора,
пеперуда и стих, неуморна сестра на орлиците,
бях уютна и топла къщурка, дърво и скала.
Днес не зная сама как побрала съм толкова в себе си -
като в стара кутия, всеки образ е жив в паметта.
Помня малкия ключ за вратите на всичките ребуси,
зная верния път към звезди и човешки сърца.
Днес съм стар таласъм, светла клетва и млада магьосница,
сред морето пожар, лудо биле, на дракон сълза,
непознатото тайнство, неусетно пристъпващо в нощите,
смях на ручеи бистри, чиста капка планинска роса.
Днес събирам на длан на брадясали мъдрости тръните
и венец си заплитам от тревички и лунни лъчи -
дъщеря на земята, между делник и полет разпъната.
А къде и коя ще съм утре? Небето мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
