Колко странно е, когато си тук;
колко странно, е когато те няма;
колко странен е часовникът,
а времето с теб всякаш лети!
Тръгвaш или да останеш,
питаш себе си, когато
времето за нас отмине,
събирано с дни...
Моля се, когато бавно тръгваш,
моите очи да те видят пак,
моля се, когато се завращаш,
сълзите си да прикрия в Смях...
© Делян Ст Всички права запазени
Послепис:понякога потъвам в мисли по въпроса-колко е странно да ми е странно,че ми е странно...