Странно присъствие
Багра пръсната ли си във моите очи,
шепа светлинка ли си или пък сън,
болка непокорна ли намерила заслон -
странно присъствие - това си ти...
С есенно ухание и с мириса на студ,
думи увиснали люлеят се в нощта,
сякаш дихание са по плъзгав водопад,
странно разголени и търсещи бряг...
Странно е това нахлуване във свят,
в който все докосвам святостта,
в който все достроявам мост,
до човека, на който обичам странността...
шепа светлинка ли си или пък сън,
болка непокорна ли намерила заслон -
странно присъствие - това си ти...
С есенно ухание и с мириса на студ,
думи увиснали люлеят се в нощта,
сякаш дихание са по плъзгав водопад,
странно разголени и търсещи бряг...
Странно е това нахлуване във свят,
в който все докосвам святостта,
в който все достроявам мост,
до човека, на който обичам странността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
