Sep 13, 2008, 9:45 PM

Странно присъствие

  Poetry » Love
613 0 7
Багра пръсната ли си във моите очи,
шепа светлинка ли си или пък сън,
болка непокорна ли намерила заслон -
странно присъствие - това си ти...
С есенно ухание и с мириса на студ,
думи увиснали люлеят се в нощта,
сякаш дихание са по плъзгав водопад,
странно разголени и търсещи бряг...
Странно е това нахлуване във свят,
в който все докосвам святостта,
в който все достроявам мост,
до човека, на който обичам странността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...