Страст
Страст
Съблечи бавно срама
и го хвърли на земята,
вземи ми ума,
пороби ми душата.
А после с красиви движения
ме приласкай в кревата,
където взривът на моето вдъхновение
ще победи самотата.
Разбий всяка моя фантазия,
разкрий ми голата истина,
скрита във формите на екстаза
и тази викаща плът ниестово.
Моята обич ще те обвие
със спонтанните си ласки,
телата ни ще рисуват и ще се бият
в неописуеми сласти и краски.
Изригващи звезди
ще са сърцата ни,
пулсиращи искри –
в грима, в косата ти.
И в ритъма на съзидание
времето ще спре,
ще прелетим през разстояния,
забравили за думата „къде”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
