Страст

Съблечи бавно срама

и го хвърли на земята,

вземи ми ума,

пороби ми душата.

А после с красиви движения

ме приласкай в кревата,

където взривът на моето вдъхновение

ще победи самотата.

Разбий всяка моя фантазия,

разкрий ми голата истина,

скрита във формите на екстаза

и тази викаща плът ниестово.

Моята обич ще те обвие

със спонтанните си ласки,

телата ни ще рисуват и ще се бият

в неописуеми сласти и краски.

Изригващи звезди

ще са сърцата ни,

пулсиращи искри –

в грима, в косата ти.

И в ритъма на съзидание

времето ще спре,

ще прелетим през разстояния,

забравили за думата „къде”.