Страст
Страст
Съблечи бавно срама
и го хвърли на земята,
вземи ми ума,
пороби ми душата.
А после с красиви движения
ме приласкай в кревата,
където взривът на моето вдъхновение
ще победи самотата.
Разбий всяка моя фантазия,
разкрий ми голата истина,
скрита във формите на екстаза
и тази викаща плът ниестово.
Моята обич ще те обвие
със спонтанните си ласки,
телата ни ще рисуват и ще се бият
в неописуеми сласти и краски.
Изригващи звезди
ще са сърцата ни,
пулсиращи искри –
в грима, в косата ти.
И в ритъма на съзидание
времето ще спре,
ще прелетим през разстояния,
забравили за думата „къде”.
© Бойко Беров All rights reserved.
