Червилото червено те привиква

за вечерни страстни грехове,

да остави белег вечен те зове

и ти шепне възбудено и бавно

с желание за неприлични мигове.

Да целува и бленува, да те покори.

Под дантелата красива, нежна,

докосвай ти пламенно, вълшебно

и намирай моите тайни светове.

Предизвикай, изненадай, давай...

Кръвта буйна да пари, да кипи.

Устните до рани да прехапвам

сладко да ме боли, да те гори.

Слей се трепетно с мен, загуби се.

Портите на щастието търси

 на моите тайнствени мечти.

Повтаря се пак и после пак,

размазва се по теб, по мен...

           червеното червило.

- - - - - - - - - - - - - - - - -

Г.Здравчева