Страст
СТРАСТ
Ти жена си упоена
с жажда някаква за власт.
И със страст си надарена –
покоряваш с огнен глас.
С думи топли ме оплиташ –
в мрака тръпна за любов.
Идваш, страдам и отлиташ
от живота ми суров.
Утрото е свежо, тихо.
Само дъжд ръми, ръми…
Стъпките ти се изтриха –
и душата ми се сви!
Аз съм вятърът в лицето,
който гали те безспир!
Сам оставам с питието –
моя лек, и еликсир…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
